Ботевите дни

Ботевите дни са посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. От 2004 година се провеждат под патронажа на Президента на Република България. През 2016 ще се проведат под патронажа на Председателя на Народното събрание – г-жа Цецка Цачева.

I. Начало на Ботевите чествания. Първият паметник на Христо Ботев

През 1885 год. на Милин камък се поставя началото на ежегодните чествания, посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. Първият Ботевски организационен комитет с председател Иванчо Цветков – кмет на Враца и бивш опълченец изработва устав за честванията, които ще се провеждат всяка година. Ботевският организационен комитет е първата неправителствена организация в Република България.

 

На 27.05.1890 гСтария паметник 1од. е открит първият паметник на Христо Ботев. Това е и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов – в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митев.
Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници, и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави из чиито уста бликала бистра вода.
Металните плочи на паметника са отлети във Виена.
Инициативата за построяването на Ботевия паметник във Враца е на кмета на града Цено Леонкев и председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов.
Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.

Паметникът е демонтиран през 1955 г.новия паметник
На 2 юни 1964 год. се открива сегашният паметник на Христо Ботев, изработен от бронз и сив гранит, висок 12 метра. Автор е скулптора Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл включващ в себе си площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев.

II. Създаване на мемориален комплекс “Ботев път”- 1958 г.

Непосредствено след освобождението на България поборници и общественици полагат първите дървени, а по-късно и каменни паметници на признателност по пътя на Ботевата чета.
В 1901 г. комисия с участието на Ботеви четници съставя първия официален протокол за сраженията на четата във Врачанския балкан. За ознаменуване 25-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета се полага основният камък на бъдещия паметник на връх Околчица.

През есента на 1924 г. по инициатива на Врачанското читалище ”Развитие” е формиран комитет за издигане на нов паметник на Христо Ботев във Враца. инициативният комитет поставя временен маркировъчен знак на Околчица във връзка с честванията през 1926 г. знакът представлявал четири метров православен руски кръст – кръст, какъвто носели опълченците по време на националноосвободителните борби.
В 1936 год. Ботевският комитет във Враца предприема строителството на паметника на Околчица по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски във формата на осмоконечен кръст с височина 28 метра. Строителството завършва през 1939 год.

Политическите промени в България водят до замяната на кръста на паметника с петолъчна звезда през 1947 год., която по същите причини в 1991 год. е свалена и паметникът възвръща автентичния си вид с опълченски кръст.

Ботев дървета

Още през 1936 г. се родила идеята за очертаване на Ботевия път от Козлодуй до Околчица с трайни дървесни насаждения. В 1946 год. трима изследователи на Ботевото дело – Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков определят върху терена бойния път на четата. Три години по-късно този път е маркиран с 53 пътепоказателни камъка и шест паметни плочи, а в 1954 год. започва очертаването му с дървесна растителност.                                  днес

 

 

Официалното изграждане на алеята – паметник от Козлодуйския бряг до лобното място на Христо Ботев във Врачанския балкан е поставено на 27.05.1958 год. с Постановление на Министерския съвет.

1

През 1899 год. комисия определя пътя на Ботевата чета след гибелта на Войводата и съставя официален протокол. Същата година пътят на Ботевата чета от лобното място на Христо Ботев до местноста Рашов дол във Врачанския балкан е маркиран и по него минават първите 40 организирани туристи. Предстои осъществяването на последния етап от развитието на Мемориалния комплекс – определяне и маркиране движението на малките 32групи и отделните четници от Тетевенския и Троянския балкан.


 

 

 

 

III. Национален туристически поход “По пътя на Ботевата чета” Козлодуй – Околчица.????????????????????????????????????

1През 1947 год. 17 Ботеви поклонници-туристи
преминават по пътя на Ботевата чета и полагат началото на най-голямата родолюбива проява в българското туристическо движение. Походът се провежда ежегодно от 27 май до 2 юни по     120 км маршрут от Козлодуйския бряг до връх Околчица. Осъществява се с подкрепата на Държавната агенция за младежта и спорта, БТС, МОН, Ботевски комитет при Община Враца, Туристическо дружество “Веслец”, Мемориален комплекс “Ботев път”.

Най-многобройни са били участниците в похода през 1976 год., когато са се включили 8 600 туристи.

IV. Международна Ботевска награда.

Международната Ботевска награда е учредена с Указ № 1695 на Държавния съвет на Народна Република България от 1972 год. и се присъжда на поети и публицисти за принос в световната литература. До 1986 год. е връчвана на всеки 5 години. Следва 10 годишен период, в който не е връчвана, след което традицията отново е възстановена и наградата се връчва от Общинския съвет на Враца.

V. Национална художествена изложба “Земята на Ботев”

DSC_3600

Провежда се от 1976 год. през пет години. След прекъсване от десетина години е възстановена. Последното издание е през 2006 година. Всяка година в рамките на Ботеви дни се провежда Обща художествена изложба, в която изявени в изкуството художници и скулптори взимат участие със свои творби, посветени на Христо Ботев и неговият героичен подвиг.

 

 

 

VI. Национален литературен конкурс ”Живеем в земята на Ботев”DSC_4084

Провежда се от 1995 г. от Център за работа с деца – Враца и до сега са участвали повече от 1200 ученици от цялата страна. Творбите на всички наградени в конкурса бяха издадени в едноименен сборник през 2001 г. През 2012 година Национален дворец на децата – София и Център за работа с деца – Враца връчиха специална награда за цялостно представяне в конкурса.

 

 

VІІ. Национален рецитал-конкурс за изпълнение на Ботева и възрожденска поезия и проза /от любители/

DSC_5405Рецитал-конкурсът се провежда всяка година в рамките на Ботеви дни от Младежки дом – Враца, като през 2012 година беше неговото 50-то издание. През последните години жури на конкурса са доц. Фани Хаджиниколова – НАТФИЗ, проф. д-р Емил Митрополитски – НАТФИЗ и актьорът от ДКТ Враца – Борислав Борисов. В юбилейното издание на Рецитал – конкурса взеха участие лауреати, взели участие през изминалите години.

 

 

VІІІ. Национална среща на детски и младежки парламенти       DSC_6954

През 2001 г. се постави началото на национални срещи на ученици от училища в страната, носещи името на Христо Ботев, която поради големия интерес през годините прерасна в среща на ученически и детски парламенти.
Срещите се организират и провеждат през година от Младежки дом – Враца, като една от основните задачи е по предварително зададена тема за дискусия участниците да представят своята позиция по неформален, визуален начин. В рамките на „Ботеви дни 2012” Националната среща се проведе за шести път.

 

Снимки – Държавен Архив – Враца; Архив на Община Враца.